Здравейте, казвам се Славчо Панов. Роден съм в хубавия дунавски град Лом, някъде през миналия век. Няма да ви товаря с конкретни дати и години, за да не се налага да ги помните. От там са дошли много велики хора в миналото и настоящето ни, сигурен съм, че и в бъдеще ще има. Аз обаче не съм от тях. Съвсем обикновен съм, с нормални мечти и интереси...
Още от малък обичам музиката. Всички роднини и познати възлагаха големи надежди на мен, смятайки, че ще стана голям музикант и певец. Тук можете да чуете една моя песен, която преди години се изкачи на 3-то място в класация на радио Тангра. Бях изместил „Дони и Момчил” и „Контрол” с „Най-щастливият ден“ ;)
Е, да, ама не! Не станах велик музикант, но пък музиката винаги ще има едно голямо място в моето сърце.
Преди двайсетина години се запознах с Венелин Венелинов. Той беше най-страшният компютърджия в града, въпреки че беше още дете. През това време постоянно играехме на някакви компютърни игри и разбира се, той ме биеше като тъпан на селска сватба ;) Тогава не сме и подозирали как странно ще се преплетат нашите съдби в бизнес отношение.
От доста години (по-малко от 100) живея в София. Дори нямам ломски акцент. С какво ли не съм се занимавал! Завърших средно специално образование с музика, пял съм в хорове, играл съм в театри, оперети, на двора с децата съм си играл... След това завърших висшето си образование - специалност „Кино и телевизионно операторско майсторство“, работих като рекламен мениджър в списание за чужденци и какво ли още не!
Обичам животните, имам малко кученце - голямата ми любов (на снимката сме със Зара), ям много, но странно защо съм манекен на Бухенвалд и както се досещате, прекарвам повечето си време пред компютъра (монитора де)...
След като преминах през почти всичко, което може по някакъв начин да удовлетвори силния ми апетит за знания и реализация, най-после го намерих: „My precious”;). Интернетът, seo оптимизацията, маркетингът..Толкова много ми паснаха тези неща, че направо се учудвам, как така цял живот не съм се занимавал с тях, даже още преди да открият интернета и преди да се родя?!
Много неестествено за мен като българин е, че колкото повече научавам, толкова по-голям хъс имам и все по-интересно ми става, а пък както знаете ние сме прилично мързелив народ. А мен учудващо не ме мързи. Ама хич!
Интернетът, оптимизацията и маркетингът ми доставят удоволствие и определено ми се удават. Музиката и жените, също, но това е друга тема…
SEO е нещото, в което искам да се развивам и в което мисля, че ставам все по-добър и няма да се откажа, докато не стана професор - доктор на интернет науките. Има ли такава титла?! Ако има и ако стана такъв научен гуру, тогава също няма да се откажа да продължавам да търся нови знания.
Та, преди години, седейки с Вени и чудейки се как да оползотворим нашите знания и умения, за да се справим успешно в големия град, правейки това, което обичаме, решихме да основем IT компанията WebsiteDesign. Тогава се казваше малко по-различно, а това име се появи малко по-късно.
Трябваше да минат години, за да осъзнаем как странните ни характери и способности, могат идеално да се допълват в полза на бизнеса:
Вени – безчувствен робот, който за отрицателно време може да научи всичко, което му е необходимо, и за още по-кратък период да го приложи там, където трябва.
Умения: програмен код, бързина, идеи, мания за величие.
Умения: програмен код, бързина, идеи, мания за величие.
Аз – свръхчувствителен маниак на тема «всичко трябва да е наред». Не мога да заспя, ако някъде нещичко не е така, както съм го предвидил или ако случайно знам, че може да не спазим крайния срок и да закъснеем с половин минута.
Умения: SEO, маркетинг, мениджър проекти, качествен контрол, говорещият с кучета.
Умения: SEO, маркетинг, мениджър проекти, качествен контрол, говорещият с кучета.
Разгледайте уменията на двама ни, идеално се допълват, нали?...
По някое време, преди 5-6-7-8 години бях решил, че като един млад оптимизатор на сайтове, би било хубаво да си имам личен seo блог. Тогава си закупих домейна seoslav.com (сега на някои хора, ще им се изяснят някои неща).
Мой приятел ми направи сайт, точно така, както мислех че трябва да изглежда, като за целта използва платформата ASP. След като сайтът беше готов, се оказа, че в България няма никъде (по онова време) читав хостинг за тази платформа. Аз много се издразних, разочаровах се и изтрих блога.
С течение на времето, много пъти ме е глождила неудовлетворителната мисъл, че нямам къде да опиша мислите си, нито да споделя това, което искам. И лека полека, преди около година и половина, изкристализира идеята за блог на всякаква тематика, който да дава интересна, важна и полезна информация на своите читатели, пък да ми бъде и трибуна, когато нещо ми се появи в главата.
Така, половин година след това се роди https://epis.bg, който буквално преди десетина дни навърши своята 1-ва годинка.
Далеч съм от мисълта че Epis е идеален откъм seo или пък с перфектно съдържание, но Google адски много го харесва. За краткото си съществуване темите в блога често се класират в топ позициите на търсачката, на съвсем различни тематики. Явно някъде, нещо правим както трябва.
След това, станах издател на Avtora.com (една от най-старите български онлайн медии) и Smartnews.bg и понякога за да покажа, че мога, списвам и IT блога Аз Мога.
След това, станах издател на Avtora.com (една от най-старите български онлайн медии) и Smartnews.bg и понякога за да покажа, че мога, списвам и IT блога Аз Мога.
За сега спирам до тук, за да видя как съм се справил, а и защото съм затрупан от много работа. Ако съм събудил Вашия интерес, очаквайте моята автобиография след 20 години в онлайн книжарниците. :)
Имайте предвид, че това е първият ми опит в стил “свободен текст”, който не е строго, професионално профилиран. Още повече, че се опитвам да опиша моменти от живота ми. Не ме смачквайте с критиките си, бъдете строго-любезни и готини, за да заслужите накрая подаръци.
Ще има за всички, обещавам!
Ще има за всички, обещавам!
Най-доброто тепърва предстои...
Искрено Ваш: Славчо Панов
